Un petit endroit a appelé Earth

2004-10-25T01:08:00.000-07:00

Понякога си мисля, че причината да пиша в тоя блог е именно глезотия на егоцентризма ми. Считайки си за една такава социално сингулярна натура, си мисля, че имам по-добър оглед над живота от повечето хора.
То, като се замисли човек, може и да е така. Ама реални резултати от това няма. Пък и знаеш ли? Някой може да го тълкува като снобизъм. Само това ми липсва - да ме считат за сноб ... в Америка.
И какво в края на краищата му пука на среднистатистическия човек какво му пука за моите наблюдения? Аз мога да смятам болшинството от хората за повърхностни, ама какава ще е ползата от моето мнение, ако аз бивам смятан за сноб. С други думи: Хубаво е човек да мисли, даже е желателно в повечето случаи, но престараването в тая насока може да е вредно.
Така че, вашият местен сладоледаджия предупреждава: Живота е вреден за вашето здраве. Мисленето пък в неразумни норми е опасно за психиката ви. Така че, умната.

2004-10-23T01:19:00.000-07:00

Както сигурно може да се забележи, напоследък пиша по-рядко. Дали съм изморен от празни приказки, дали от мързел, дали от липса на неща, за които да пиша - не знам. Но не мога да променя фактите.
Не съм в настроение да си разказвам прозаичния живот, за това реших да пусна една такава тема, за която най-вероятно ще съжалявам после, но точно в момента ми е в главата.
Значи, един многоуважаван от мен комик, именно Джордж Карлин е казал: "Животът не се измерва с броя на вдишвания и издишвания, а с броя на миговете, които спират дъха ни". Е, аз бидейки, тази овчица гладна за оригинални мисли и нови изгледи върху живота веднага налапах тая фраза и започнах да я нагаждам в собственото си битие откривайки невероятен паралел с моите разбирания и възгледи.
Та, винаги съм смятал, че идеалния житейски възглед е някаква смесица между философия, религия, и светски приумици. Защо? Наречете ме максималист, но все пак не намирам един даден ограничен мироглед да задоволява моите нужди, затова използвам всичко, което ми е на разположение. Слава богу, човешката цивилизация е достатъчно стара за да ми предложи богат избор от становища и гледни точки, много от които просто интерпретират едно и също нещо, но по различен начин.
Е, мое лично наблюдение е, че повечето хора, които в собствените си разбирания се разграничават от религията, в края на краищата имат много сходен начин на живот. Е, аз като не съм бог, не мога да сседна и да съдя дали това е правилно или не, обаче някак си изпитвам в цялата си посредственост като човек някаква нужда от нещо духовно в ежедневието. Религия? Може би. Е, по манталитет определено се отчитам като част от християнската културна среда, ама никога не бих се нарекъл християнин, още повече пък правоверен такъв. Да, православен християнин за мен е част от това кой съм, но не е тясно свързано с това в какво вярвам. Да не говорим, че различията межди католицизма и православието за мен са тъмна и мрачна Индия. Друг е въпроса, че това цялото може да е по-скоро на национална основа, а не религиозна.
Хубаво, айде сега, причината поради която се замислих за тия работи е многото мнения, които бяха разхвърляни около президентските избори тук, в САЩ. Много от нещата, които видях, чух и прочетох бяха точно това, което исках да чуя, други неща ме накараха да се замисля. И с оглед на това мога да кажа, че от време на време има полза човек да влиза в Интернет. Особенно ако не знае какво точно търси.

2004-10-16T23:51:00.000-07:00

В туй нелепо творение на американския гении и човешката цивилизация изцяло, наречено Лос Анджелес, най-накрая заваля дъжд. И тъкмо навреме да добавя - колата ми се нуждаеше от автомивка. Не беше валяло от поне няколко месеца. Сега обаче си заваля много хубав дъжд. А времето ще продължи така до края на седмицата. Не мога да опиша колко много ме радва този факт. Облачно време, откъслечни валежи, чистачките на колата работят, дъжда ромоли. Красота. Вярно, мотора ще постои в гаража за около седмица, но пък за това имам кола. Хехе.
Така че, ако някой се чуди. Много съм добре, нещата се движат в правилната посока, живота е хубаво нещо.

Dirty deeds done dirt cheap

2004-10-05T01:50:00.000-07:00

Седя си тук, слушам си музика и си мисля за световното положение. То пък една музика - една ще се превръща на електрон, някаква друга щяла да мре, един пък нещо си тиририрамка, абе лудница. Пък и световното положение много не ме интересува. Това разбира се не ми пречи да си мился за него.
Около мен нещата са както винаги преобладаващи - баща ми се възстановява, вече почна работа, аз също съм добре.
Та пак за международното положение. То е малко като сладолед с черешка отгоре - няма значение какъв е сладоледа (естествено шоколадов не става), важна е черешката. То и живота е така. Поне първите 100 години...след това се свиква.

2004-09-11T21:43:00.000-07:00

Taking a break

2004-09-11T21:42:00.000-07:00

Me, Yuri and Pavel on the way to Malibu

2004-09-07T22:33:00.000-07:00

Over Bel Air

2004-09-07T21:57:00.000-07:00

I don't even have a license plate yet

2004-09-07T21:56:00.000-07:00

Somewhere in the hills above Bel Air

2004-09-07T21:54:00.000-07:00

My bike parked in front of the office

2004-08-29T00:02:00.000-07:00

Много време не писах. Не че имаше нещо за писане, ама все пак можеше да се отбележа с нещо. Почнах в Т-Моbile. Засега е много добре. Хубав екип сме. Засега и отношенията са добри. В сряда ще направим официялното откриване на магазина. След това се надявам да започнем да въртим оборот. В магазина ще работя с португалец, евреин, руснак и Юри. Всъщност смятам, че нещата започват добре. Магазина изглежда добре. Просто не мога да се оплача засега.
Днес пък най-накрая си купих мотор. Едно жълтичко Suzuki. Много му се радвам. В момента стои паркирано в гаража и се надявам утре или през седмицата да кача малко снимки. Няма да приказвам повече за него. Снимките се надявам да бъдат достатъчно красноречиви.
Иначе за други значителни събития през последните няколко дни не мога да се сетя. Работя и на двете работи за момента. В понеделник почвам и училище и ще стане много интересно.

2004-08-17T05:22:00.000-07:00

Възвание за революция в съзнанието
Пътят към промяната минава през отхвърляне на собствената ни безотговорност и страстта към взаимен обществен канибализъм...

Българският народ е най-големият вредител сам за себе си. Не са политиците, икономическите групировки, мутрите и мафията. Най-големият вредител са самите хора, които живеят и работят по начин, който да навреди максимално на обществото. Без да се усещат, че това общество са самите те.
В България докторите ти взимат рушвет, за да те лекуват. Учителите пишат ниски оценки на децата, за да не могат да кандидатстват в други училища, та да ги запазят като бройка и да вземат пари за повече паралелки. Митничарите взимат подкупи, за да пуснат контрабанда. Катаджиите те изнудват, за да не ти измислят нарушение и да ти напишат акт. На пазара те лъжат с манипулиран кантар. Санитарят ти иска по 2 лева на час, за да не остави съвсем без надзор твой близък болен. Медиите лъжат, защото им плащат. Архаични фабрики потапят градовете в отрови. Някой си води кучето да се изходи по нужда под нечий чужд прозорец. Данъчните те притискат за пари. ХЕИ ти измисля мръсни стени, за да те глоби. Пожарната намира непригоден пожарогасител. Келнерът гледа да ти надпише сметката. Сервират ти кучешко месо. Шофьорите минават на червено, защото 30 секунди, които ще спечелят са от жизненоважно за света значение. Олиото в магазините се примесва с вода. Режат ти кабела и те оставят без ток цял ден, заради 5 лева от метала. Продават ти бензин от по-ниско качество вместо по-скъпия. Военните експлоатират войниците като безплатна работна ръка. Съседът си хвърля боклука от балкона. Монтьорите оправят едно на колата, но чупят друго, за да минеш пак...
Има ли нужда от още? И някой да е видял поне едно обвинение към политик или мутра до тук? И най-важното – някой да има да възрази, че нещо не е вярно?
Нека всеки да се разпознае в тази картина, дори и неговата „професия” да не е описана поименно. Просто няма да ни стигне мястото за всички. И всеки да си признае пред себе си къде точно се вписва той в това общество на взаимните „подсечки”. Като го признае пред себе си, няма да си навреди. Но може да помогне със своя дял да настъпи някаква промяна. Защото тази промяна само така може да настъпи. Никой политик и никоя власт не е в състояние да оправи всички тези неща, които ние разваляме. Единственото възможно „оправяне” е в съзнанието на тези, които ги вършат. И доброто на промяната е, че е възможна и без да се излагаш пред друг и без да си признаваш каквото и да било. Трябва само да започнеш да правиш нещата „както трябва”.
Трябва само да преодолееш заблудата, че „това не се отнася до мен”.
Българинът е виртуоз в намирането на грешките у другите. Но много рядко поглежда към себе си. А всъщност неговият малък принос към всеобщата „простотия” е много по-важен от приноса на 10 други. Защото себе си човек може да промени.
Кой живее добре в тази страна? Никой. Дори тези, на които завиждаме, когато няма какво друго да правим.
Митничарите ли? Глупости. И те живеят в блокове, заобиколени от боклук. И техните деца ходят по улиците с ненормалните шофьори. И те ходят на доктор, на който си плащат „под масата”. И техните деца трябва да плащат за частни уроци за да научат това, което не им се преподава в училище. И те ядат кучешко в ресторантите. И те пазаруват от търговци-лъжци. И те четат лъжовните вестници. И те си сипват в колите калпав бензин. И после скъпото ново БМВ как струва да го оправиш... Лелееееее...
Кои са добре? Докторите ли? И те си купуват контрабандна китайска стока дето се разпада на втория ден. И те ходят при монтьори, които ми разбричкват колите. И те плащат данъци и осигуровки „за тоя дето духа”. И после плащат и още един път, та да не ги глобят заради поредното измислено нарушение.
Кои са добре? Политиците ли? Мутрите? Нали и на тях 90% от живота им минава в същата среда, в която живеят всички. И те издишват и с дробовете си пречистват продукта на комините... Те заради 10-те процента във „висшето общество” ли са по-добре? Много са по-добре – няма що...
Никой не е добре в такова общество. Всички заедно се гневим и псуваме простотията на „другия”. Но няма как да сме добре в едно общество, в което никой не си върши работата „както трябва”. Като е така, просто няма някой, който да направи нещо, което да е „както трябва” и така и той, и другите да не страдат. Всеки е перфектен „тарикат на дребно” в собствената си област и за задоволството, че е „прецакал” останалите в нея, самият той си плаща като е „прецакан” навсякъде другаде. И първо губи време да дебне да не го „прецакат”, и после нищо не успява да направи, защото не е професионалист по всичко и другите професионалисти винаги имат предимство. Така както той в собствената си работа.
Кой ни е виновен за всичко това? Царят ли? Иван Костов? Жан Виденов? Тодор Живков? Султанът? Аспарух?
„Хубавото” на цялата помия е едно – положението е лошо, но за сметка на това няма кой да го оправи... Няма оправия. Няма Господ, който да свърши тази работа. Защото за нея никой по-малък от Господ няма сили. Няма ЕС, няма САЩ... Промяната е вътре в съзнанието на всеки. И всяка малка промяна в собствената глава е полезна, дори и когато при другите тя още не е дошла. Пътят е през революция в съзнанието, и колкото повече съзнания осъзнаят това, толкова по-скоро резултатите ще се видят. Въпреки всички политици, мафиоти и мутри. Защото те ще ни останат като разнообразие, когато се освободим от основния си враг – собствената ни безотговорност и страстта ни към взаимен обществен канибализъм...

Добри Божилов
www.komentari.com

Тази статия желае да постави началото на кампания за сериозен размисъл в българското общество. Всеки спечелен гражданин за каузата ще бъде огромен успех. Дори и 90% от хората да не променят поведението си, останалите 10% ще са безкрайна победа. Поне като за начало. Поради тази причина всеки, който може да спомогне за разпространяването и ще бъде приветстван за това. Статията е освободена от авторски права. Тя може да се препечатва, преписва и разпространява по всякакъв възможен начин, без заплащане на каквито и да било хонорари, единствено при позоваване на източника, и при публикуването заедно с нея и на настоящото позволение за свободно по-нататъшно копиране...

Всеки, който е съгласен с тази статия може да изпрати писмо на адрес: komentari@mail.bg. Името му може да бъде добавено след статията.

Made in China

2004-08-08T01:02:00.000-07:00

Аз като не разбирам от нещо се старая да си мълча, ама явно други хора го нямат тоя навик. Не само, че приказват, ами даже се опитват и да те надвикат. Не съм големият спец по икономика, ама имам елементарна идея какво е външнотърговско салдо и какво зависи от него. Знам и как влияе политическата система на икономическото развитие на една държава. То си е елементарна логика, всеки може да се сети, ама айде карай. Е как може някой да седне да ми спори за Китай след като няма елементарна представа от икономика и, още по-зле, няма елементарна представа за икономическите показатели на Китай. При тяхното салдо явно много хора не са наясно какво ще се случи с китайският юан ако си откачи курса от долара. Ще трябва да строим заводи тук в Щатите. Това американското правителство го знае много добре. Затова е основателно да се смята, че действията му имат за цел по-скоро да дестабилизират комунистическата система и да либерализират икономиката на Китай.
Научили са си урока американците, не повториха грешките от Източна Европа. Оставиха идеализма настрана и бръкнаха директно в джобовете с парите. Ето така се руши комунизъм.
И все пак Китай едва ли някога ще се превърне в тоя икономически гигант, за който всички говорят. На Китай им липсва западната инфраструктура, манталитет и местоположение. Китай си е един локален гигант в пазар, базиран предимно на голямо търсене с предимно ниска покупателна способност. А и докато продължават да разполагат само с временен преференциален търговски статут с Щатите ще са си все зависими от САЩ. Макар че, в случая американската политика си е недалновидна, щото е някак си нелепо да карат Китай да си подновява статута всяка година. От друга страна пък такъв потенциал трябва да се сържи изкъсо. В същото време България е с постоянен преференциален търговски статут (то кой ли не е?!?!). Абе, много бисери в американската политика, ама все пак резултата е важен, а той е ясен за всички.

2004-08-06T14:15:00.000-07:00

Най-накрая се отсрамих със снимчици от Лас Вегас и каньона. Две седмици се каня - пълно безобразие. Гъсеница да бях, по-бързо щеше да стане. Ама, к'во да правиш? Синдромите на младите.
Вчера - старата процедура - океан, хапване, пииване, пропуснахме кафенето. Напълних се с пясък. Обадих се на Силвия и телефона ми умря по средата на изречението. Оказа се, че за около минута съм си говорел сам. Излагация.
Днес - тъпотия. Щях да ходя за мотор, нещата се провалиха за не знам кой пореден път. Навън пак е жега, а тъкмо си мислех, че лятото ще ни пощади тази година.
А иначе съм го ударил на някакъв черен период. Напоследък нищо не става като хората. Все някъде има издънка, все недоглеждане, все забавяне, писна ми. Трябва ми известен период за охлаждане на страстите.

2004-08-06T12:03:00.000-07:00

Going down an escalator

2004-08-06T12:02:00.000-07:00

That's what a billboard should look like and that's where it should be

2004-08-06T12:01:00.000-07:00

Las Vegas Boulevard from one of the pedestrian overpasses

2004-08-06T11:59:00.001-07:00

Still in Vegas

2004-08-06T11:59:00.000-07:00

Bellagio, about $4 billion went into building this thing a couple of years ago. It's already paid off.

2004-08-06T11:57:00.000-07:00

Rialto, but over a street, instead of a canal

2004-08-06T11:56:00.000-07:00

Las Vegas Boulevard

2004-08-06T11:55:00.000-07:00

Vegas, not Venice

2004-08-06T11:53:00.000-07:00

That guy just sits there for 30 minutes and makes $200. I'd like a job like that.

2004-08-06T11:48:00.001-07:00

You figure it out

2004-08-06T11:48:00.000-07:00

Same place, still inside The Venetian

2004-08-06T11:46:00.000-07:00

Inside The Venetian Hotel & Casino

2004-08-06T11:45:00.000-07:00

This is about 350 metres above the ground. No, thank you.

2004-08-06T11:42:00.000-07:00

Las Vegas from Stratosphere Tower

2004-08-06T11:40:00.000-07:00

A little while before sunset in

2004-08-06T11:37:00.000-07:00

Me, Misho and Denislav at Grand Canyon

2004-08-06T11:36:00.000-07:00

Grand Canyon

2004-08-06T11:34:00.000-07:00

Me and Misho in front of the New York-New York Casino

2004-08-06T11:33:00.000-07:00

That's still Vegas. Nowhere near New York

2004-08-06T11:30:00.000-07:00

Me, fooling around in a store in Vegas

2004-08-02T00:30:00.000-07:00

Ден като ден. Наспах се безпаметно. Пошматках се из дома, изядох един смешно голям сандвич, поразрових се из Интернет за разни глупости, купих една бутилка вино за Пешо и отидох на партито му. А това парти беше короната на вечерта. В началото бяхме само аз, Пешо, Диляна и всички останали бяха разни евреи от работата му. Това предрече за едно невероятно лошо начало. Не знам дали защото тези хора са евреи или е нещо друго, но ми бяха крайно неприятни. И преди някой да ме е обвинил за антисемитист, бих желал да кажа, че имам и други познати евреи и много добре се погаждам с тях. Да не говорим, че времето, когато бях настроен на нацистка вълна и се радвах на Хитлер мина отдавна. Обаче днес тия ми бръкнаха в здравето, ако се бях напил сигурно щях да запея Deutschland uber Alles. Слава богу, знам как да боравя с алкохола, пък и след това се появиха българите и положението се подобри многократно.

2004-07-31T10:19:00.000-07:00

Почивните дни имат тенденцията да са по-скучни от работните. Поне при мен е така. Сега обаче с новата работа, се надявам и нещата да се променят.
Снощи ходихме на кино. Гледахме "The Bourne Supremacy". Хубав филм. Първата част още ми харесваше и втората определено не ме разочарова. Имаше хубав замисъл, и по мое мнение далеч не беше поредният плиткоумен екшън. Плюс това много ми се вдигна мнението за Волгите. Друг плюс на филма е, че действието се развива почти изцяло в Европа.
След това си купих една CD на Lacuna Coil, което още не съм слушал, но съм му възложил големи надежди.
DVD-то на Dream Theater е страхотно, заслужаваше си всеки цент. Много се радвам, че го намерих. Като цяло днес може би ще е още по-хубав ден.

Learning to live

2004-07-30T14:27:00.000-07:00

Нещо като не става и това е то. Много го мразя тоя момент. Сякаш на някои неща не им е писано да станат. Е, к'во да правиш? Живот.
Последните няколко дни ми представиха една уникална смесица от приятни изненади, постигнати успехи и някои горчиви разочарования. Най-важното е да гледам философски на нещата и да не ми пука. А дали това е верният подход времето ще покаже.
Вчера мина много тъпо. Просто по-тъп ден едва ли можех да имам. Не беше лош, не беше и хубав, просто супер тъп ден. Нищо не се случи. Някои неща, които трябваше да се случат също не се случиха, просто невероятна тъпотия. Единствената ми утеха беше новото двойно DVD на Dream Theater. Ама даже не успях и да го гледам. Е, все пак обещава да е хубаво.
Днес пък станах по никое време (малко след обяд) и сега съм силно неадекватен.

С кирки и лостове...

2004-07-29T11:40:00.000-07:00

Лелее, не знам вече. Топка от нерви съм. Ама направо имам сърцетуп. Ваканцията във Вегас помогна, но само за ден-два, всъщност три. След това машината отново се завъртя и ме понесе. Човек на мое място трябва да е щастлив, ама нейсе. Не че не съм, просто съм нервен. Малко разочарован от някои дребни работи, малко сърдит на света (генерално), и твърде много захласнат. Само че не знам по какво. Или по кой. Още по-малко защо. Хорското битие рядко ме е интересувало, но сега липсата на интерес от моя страна е уникална. Имам някакви цели в главата, само за тях мисля, и всичко друго ми е съвършенно безинтересно. Всъщност май бивам обсебен от собствените си "каузи". Мечти? Не. Временни прищевки май. Ужас, пределният ужас - да стана роб на моя временен "аз". Да забравя съзнанието си и да се подчиня на елементарното, на глупавото, на повърхностното. Да наруша собствените си принципи и собствените си позиции. Прогрес? Едва ли.
Апатията ме е обзела до пълна безмозъчност. Искренността ми почва да подава грозната си глава и скоро ще се излее на бял свят. Ще опорочи всичко градено от мене и ще изгори всяка моя връзка с хората. Може би тогава ще остана разсъблечен от морали и приумици, и ще остана една гола душа. Шокова терапия на собствени начала. Детски мозък сблъскан с Ницшиеви прозрения. Дали така пораства човека? Дали така ставам част от света или се отдалечавам от него. Дали не получавам опаковката преди подаръка, или просто трябва да го потърся сам?
Ще съм същият ли след ден-два-седмица? Иле ще съм нов човек? А може би старият аз? Онзи, който не вярваше в силата на математиката, и поставяше собдствената си философия във дъното на всичко. Онзи, който не помагаше и не търсеше помощ. Онзи, който не признаваше успехите на другите. Пълен нарцисист и социaлен нихилист. Абсурдната алтернатива на всяка догма. Погледа на реалист, с очите на оптимист,и думите на песимист. Едно малко безумно човече от небивалици и безизходици. Епичен човек с лирична психика. Дали бях това или това ще стана?
В дни на надежда, аз се обезнадеждавам. В дни на любов и нежност се озлобявам. Когато трябва да шепна - крещя. Hommo Dialectus на езика на Хегел. Една конюнктура от емоции без реализация. Капка човещина или доза канибализъм? Хълм или долина? Или илюзия?
Ето, не познавам себе си, а съдя другите. Господи, прости ми лицемерието. Аз само това мога.

Road Trip, ама не филма

2004-07-21T06:11:00.000-07:00

След два часа тръгвам за Лас Вегас. Не го обичам тоя град. Не прекарвам добре там. Нещо не ми е по-вкуса. Хубавото поне е, че утре ще отидем до Grand Canyon, а там определено ще е гот. Тръгвам с Емо, Дона и Мишо. Чудя се дали да си взема компютъра и да блогвам оттам. Всъщност не знам дали ще имам време за блогване. Но пък съм зареден с дигиталният фотоапарат и една 256 МВ карта, която би тябвало да ми е достатъчна за всичките снимки, които смятам да правя. Довечера се надявам да се качим на Стратосферната кула, а след това сме на рожден ден на Денислав "Батето" и най-накрая превземаме дискотеките из Града на Греха.
Гот ми е, че се отделям от Южна Калифорния за малко. Кофти ми е, че е точно във Вегас, ама какво да се прави.
Заредил съм се с дискове, МР3 и една книжка на Хегел, която би трябвало да ме издържи тези няколко дни.
Е, ок, следващият блог по всяка вероятност ще е в петък или събота, а малко след това ще последват и снимки.

Всички терористи на сапун

2004-07-21T04:35:00.000-07:00

Ей, т'ва да си арабин не е лесно. Гадните тарамбуки заплашили "кръстоносното правителство на България" с "кървава баня". Ооох, тия за някаква кауза ли се борят или за награда "Пулицър"?!?! Бива ли такива бисери в интернет бе, маймуни? Ние кръстоносците сме ги биели на лягане и на ставане. Не са могли да ходят до кенефа без да ни питат. И сега, хоп, ние сме били кръстоносци. Еей, не е лесно да ти е болна главата.
Сега разни "миролюбци" ще почнат да крещят да се изнасяме от Ирак. Според мен не само, че не трябва да се изнесем, ами даже тябва да си удвоим контингента. Щото тия забрадени галфони не могат с една малка България да се справят, пък камо ли с целият демократичен свят. От сега вече виждам, че явно имаме политици на място, които не се поддават на тия мерзавци. Евала.

Това бяха сутрешните три минути на неконтролиран гняв.

2004-07-19T18:39:00.000-07:00

Т'ва хората сме по-странни от роман на Дъглас Адамс. Живеем трудно, умираме лесно. Само спорим, ама никого не убеждаваме. И вместо да се извиняваме се оправдаваме. Вярваме в разни богове, които не е ясно дали съществуват. А на хората пред нас не вярваме. И се учим на морали от телевизията, която след това осъждаме в неморалност.
Използваме думи без да знаем значенията им. Обаче и другите като не ги знаят и се разбираме. Вярваме не на по-вероятните неща, а на по-гротескните. Сърдим се когато ни кажат истината. Не се смеем на себе си, но знаем да плачем за себе си. Караме се с познатите си, държим се любезно с непознатите. Живеем по-дълго, живеем повече, а повече се оплакваме. Съдим другите когато ни лъжат, а ние самите лъжем. Говорим измислици за да си придадем достоверност. Тъпчем се с отрови, а след това живеем "здравословно". Лицемерстваме, когато обвиняваме другите в лицемерие. Бъркаме морала и културата с продукцията и отношенията. Надяваме се на чудеса, а не правим малките работи от ежедневието. Броим парите си, а не усмивките. Търсим отговори, а не задаваме въпроси. Страх ни е от нещата, които най-малко могат да ни наранят. Грижим се за себе си като животни, а мислим за другите като хора. Не обичаме, а харесваме и отценяваме. Най-много ни наранява самият ни живот. Как сме още живи? Кои сме ние?

Een Sverige

2004-07-17T13:47:00.000-07:00

Станах рано - 7:30. Отидох да измия Хондата, добре се изчисти. След това излязохме с майка ми - закарахме Елица до българското училище, след това отидохме до Burbank. Влязохме в IКЕА(шведсkия магазин), седнахме да ядем закуска в ресторанта на магазина. Взех си омлет с бекон, печени картофи, шведски палачинки, торта с конфитюр от скандинавски боровинки, чай и сок от същите боровинки. Много приятна закуска. Евала на братския шведски социалистически народ. Докато си дъвчех бекона се загледах през прозореца. Колко странно изглежда шведското знаме веейки се до една палма на фона на синьото калифорнийско небе. Направо ми направи деня тази гледка. Поразходихме се малко из магазина, купихме разни буклуци - чанта за лаптопа, един плюшен таралеж(голям сладур беше), туристическа хладилна чанта, обувалка, рафтче за банята и батерии (единственият магазин в САЩ, където се продава Varta). Отскочихме през улицата до Virgin Atlantic за някой друг диск с музика. Взех си последният албум на Dimmu Borgir. Майка ми нежно кръсти тяхната музика "фуражомелка". Преди малко се прибрахме. Следобед ще играем мач, ама Пешо е в Solvang със Захари, така че ще бъдем без него. Сега пия бира, слушам Dimmu и блогвам. Нещо не съм в настроение. Пак ще пиша довечера.

2004-07-13T21:58:00.000-07:00

Бесен съм. В момента толерантността ми към арабите клони към нула. Не само, че осъждам тази чидовищна постъпка, просто едва ли има дума, която да опише гнева ми в момента. Що за нещастно племе е това а арабското? Може ли да живеем в 21-ви век и все още да се обеглавяват хора. За пореден път след Бали и Мадрид виждаме, че си имаме работа с една болна психология в лицето на ислямският фундаментализъм. Този път не можем да обвиним американците, евреите, правителството или ЦРУ. Става въпрос за болни фанатизирани мозъци, които днес отнеха живота на един невинен гражданин на България по най-варварският възможен мозък. Мръсна сган.

2004-07-13T04:04:00.000-07:00

Мразя джаз. Е, мразя сутршната прогноза за времето съпроводена с джаз. Депресиращо е. Иначе джаза ми е безразличн. Не понасям птици. Харесвам орлите, но не и останалите птици. Е, пингвините са ми безразлични. Харесвам пианото. Не обичам копър. Свикнал съм с магданоза. Мразя слънчевите сутрини. Не харесвам и Олдсмобил. Намирам Дженифър Анистън за противна. Обичам атмосферни мотиви в музиката. Мразя мастика. Не харесвам и водка. Обичам дъждовни вечери. Дъждовни сутрини също. Но не харесвам анархисти. Комунисти също. Обичам препечен хляб. Обожавам да мечтая. Затова ме отвращават песимистите. Както и лицемерите. Да не говорим за тези, които са и двете. Обичам тоник. Задръжте джина. Обичам и ябълков сок. Обожавам торти. Не понасям свински крачета и хора, които учат иврит. Обичам футбол. Не и американският му вариант. Избягвам руси жени. Дразнят ме примитвните хора. Харесвам зеленото. Ненавиждам Селин Дион. Унгарците ме кефят. Ненавиждам англичаните. Обичам фонтаните. Не харесвам джипове. Не ми пука за терористи. Не съм луд и по програмистите. Харесва ми Сан Франциско. Обичам и качамак. Пие ми се боза.

Много сме красиви и сме най-добри

2004-07-11T13:43:00.000-07:00

Жив съм. Здрав съм. Вчера взех Жоро от летището. Видях Лада на работа. Побъбрихме си. Почвам да откривам, че единствените хора, с които мога да поддържам нормален контакт в тая държава са европейци. Сега като се замисля Джак е англичанин, Кони е от Холандия, Дмитрий е от Украйна, Лада е от Латвия, все хора от добрата стара Европа. И това след 6 години в Америка.
Тук обаче е мястото да посоча, че Европа е една. В САЩ няма източна или западна. Като кажа, че съм от България и тези, които са чували казват "Ооо, Европа? Много яко!". И наистина като сравня повечето култури и народи мога да кажа само едно.
Т'ва българите са си чиста проба европейци.
По манталитет сме много по-близо да французите отколкото например до руснаците. Така че на всички нихилистични другарчета мога да им кажа да изпълняват въздушно турболентни движения с уста над кулинарен продукт в предимно течно състояние, с други думи да духат супата.
Е, като всички европейски народи и ние си имаме някои неща нехарактерни за европейският континент. При нас смея да заявя, че това е чалгата. Ама не чалгата като музика, а чалгата като феномен, като изражение на някаква примитивна част от манталитета. Повечето хора около мен доста я харесват тая музика, аз някак си не мога да я възприема. Може и на снобизъм да го избивам, ама се съмнявам.
Направо с тая чалга жените развалиха страната.

2004-07-10T14:17:00.000-07:00

Полудявам, не, ами откачам. Дни като днешният трябва да бъдат забранени със закон. Вече по глоямата част от работата, която се надявах да свърша претърпя пълен провал. Искам да си купя мотор и установявам, че е все по-безмислено да търся одобрението на когото и да било. Трябва да се срещна и със Боян довечера, а след това трябва да взема Жоро от летището и ако ми остане време да отида на работа. А време трябва да ми остане, защото пропускането или закъснението за работа просто не е опция в момента.
Направо съм обзет от леко сериозен случай на паника. Уфф, сигурно ще трябва и да взема кола под наем до летището, абе системата е оня град в Нова Скотиа - Халифакс.

2004-07-09T11:03:00.000-07:00

До нас имаше няколко къщички. Тотално ги сринаха и сега ще строят жилищен блок на тяхно място. Та, в хола си е абсолютна дандания. Нямах и интернет няколко дни. Сега ми го оправиха, уж.
Иначе всичко си е на мястото. Наслаждавам се на почивният ден.

2004-07-07T01:21:00.000-07:00

Не блогвах наяколко дни, защото се оказа, че Blogger имат някакъв проблем с някакъв бъг у Мozilla (gzip или някаква такава глупост). Та, в резултат постването е малко усложнено (те така казват), или по-точно несигурно (аз така казвам). Поиграх си малко с бисквитките на Мозилата (cookies), ама не ми се рискува. Сега пиша в Опера, щото моя Еxplorer не бачка. Въобще тоя лаптоп е за смяна, или поне операционната система е за смяна. Ако мога да изтормозя компанията да ми купи от тези новите лаптопи на Аpplе ще съм много доволен.
Вчера бяхме на плаж (утре ще сложа и снимки). Ама нещо не се получи много играта, щото точно там пък плажната ивица е най-тясна. След това изтормозихме келнерката в ресторанта, ама к'во да правиш - гладни бяхме. Аз от тоя плаж останах без сила за живот. Спах 10 часа след това. Днес уж бяхме уредили белот вeчерта с Дона, Мишо и Мария ама нещо не се получи толкова весело. В четвъртък пак ще пробваме.

2004-07-05T11:50:00.000-07:00

Pink Floyd - The greatest band of all time.

4th of July - In Dependence Day

2004-07-04T23:54:00.000-07:00

Много филми гледам напоследък. Май ще взема да спра. От утре почвам да наблягам на книгите си. Такъв списък с книги ми се е наредил, че не ми е ясно кога ще ги прочета всичките.
Тук днес си празнуват Деня на Независимостта. Аз не го празнувам. Всъщност този празник с нищо не ме е заинтригувал. Даже и зарята, която пускат е доста нещастна. Абе, въобще като цяло забелязвам, че напоследък съм станал доста раздразнителен и почти не проявявам никаква толерантност към хората. Естествено някои хора не заслужават да бъда толерантен към тях, ама това е друг въпрос.
Мисъл на деня: Моето мнение е единственото валидно, до доказване на валидността на останалите.
Втора мисъл на деня: Щях да уважавам чуждите постижения, ако бях възпитан да уважавам своите.

Надявам се утре да се отсрамя и със някоя снимка.

Религията ми е егоизъм

2004-07-04T00:38:00.001-07:00

Някои неща на този свят много мразя. Едно от тях са ограничени хора. Хора, които си мислят, че света започва и свършва на нечия маса, нечий креват (за интимни отношения говоря), или терминала на някоя авиокомпания. И това, което наистина ме вбесява е момента, в който тези същите хора започват да се опитват да дефинират света около себе си и започват да лепят разни абсурдни етикети на всичко, базирано единствено на техният ограничен мироглед.
Няма да споделя точно защо съм бесен, защото не му е мястото и времето. Просто преди няколко дена ми беше лепнат един етикет, който освен, че е напълно идиотски, беше и базиран на напълно недостатъчен във въпросното направление житейски опит. Може да прозвучи некоректно, но смятам, че за 6 години доста добре съм схванал същността на туй нещо Америка. Да, Америка не е просто държава, а явление, както е и България, и Германия, и всяка друга цивилизована държава.
Знам, че не е нужно (желателно е, но не е нужно) да се определяш като някакъв. И ако аз трябва да се определя като някакъв, то това е лично моя привилегия. Не виждам защо някои хора решават, че могат да ме определят като един или друг. Как може някой си да ми каже дали съм българин или американец по същност. Значи да хванем всички хора, които обичат да живеят по даден начин и да ги цаним американци, канадци, афганистанци или цигани. Струва ми се доста глупав начин да се гледа на живота. Даже не ми е ясно дали хората могат да бъдат определяни като умни или тъпи, като талантливи или бездарници. Даже не знам дали можем да ги разделяме на задръстени и "отворени". Но поне можем да ги разделим на хора, които проявяват мислови процеси, и такива, които ги избягват. Е, ще ми се да смятам, че съм от първите. Просто не съм демонстрирал симптоми на обратното. Е, както и да е.
За последните няколко дни в мен се надигна една емоция, която просто трябваше да споделя. Не е някакъв идеализъм, романтизъм или материализъм. Просто се появи някакъв нарастващ гняв към една специфична част от човешкият манталитет. Част, която ако по някакъв съществува у мен ще бъде изтръгната на каквато и да е цена.
Някои хора имат нужда да започнат да разбират себе си преди да се правят, че разбират външния свят.
To think and to feel are two completely different things. Get them straight.

2004-07-03T14:20:00.000-07:00

Я да видим сега. Значи вчера бяхме на бар с Пешо. Пийнахме по няколко бири, хапнахме по един сандвич и си отидохме. Прибрах се и се приспах с "Италиянската Поръчка". По рано същата вечер бяхме при Чичо Гошко. Тъкмо се беше прибрал от България и ни пусна видеокасета от пътешествието му. Паднах. Слънчев Бряг направо ме удари в земята. То тук на запад няма такива хотели и чудесии. Влас изглеждаше отлично. Градовете също изглеждаха доста добре. А София ми скри топката тотално. Сега тук е мястото да отбележа, че съм голям фен на европейската архитектура и градоустройство. Това е едно от нещата, които ми липсват тук. Ама и да си призная чистичко изглеждаше столицата. Бях свикнал като чакам автобуса на Лъвов Мост да ми се отщява живота от мръсотия, ама сега бе различно. Е, поне на видеокасета нашата мила родина прилича на нормална европейска държава.
Иначе току що гледах "Ронин". Много го обичам тоя филм. Сигурно щото е сниман във Франция. Определено преследванията не ме влечат ако се състоят по американските магистрали. Ама задните улички на Марсилия ми напомнят за задните улички на Варна. Добро е филмчето.

2004-07-02T10:56:00.000-07:00

Intersection close to home. Across the street is the Sherman Oaks Galleria - a mall with movie theatres, cafes, retail stores, and a couple of homeless bums.

2004-07-02T10:51:00.000-07:00

The local branch of my bank Washington Mutual

F*ck Chevrolet

2004-07-02T10:35:00.000-07:00

Днешното попълнение в блога ми се ще да е основно във формата на няколко снимки. Така и така няма за какво да пиша. Ходихме до Шевролет вчера с Емо, обаче нещо нито ми харесаха колите им, нито отношението на персонала. В 17:00 часа (Тихоокеанско Стандартно Време) вчера окончателно загубиха моя бизнес. След това с Мишо пробвахме кафенето в книжарницата, напазарувахме малко и се впуснахме в дълга вечер на вино, пържени зарзавати и белот. Днес ме е налегнал мързела. Довечера отиваме да разнищим Лос Анджелиската бар сцена. Хихихи. Такси, моля!

July Morning

2004-07-01T08:17:00.000-07:00

Култов ден, хипарски. Аз съм в почивка. Ще ходим с Емо до Шевролет да видим какви цени имат на колите и дали можем да спазарим нещо по-тънко. Ако ли не, ще отпразнуваме деня както подобава. Трябва да звънна на Сабина. Преди един месец я бях писал хипарка и сега ще я бъзикна. А днес май ще е такава жега, че ако се запътим към океана няма да е никак зле. Малко волейболче, фризби, дупки не ми се копаят.
Мисъл не дена (по повод 1-ви Юли):
Мисленето е висша форма патриотизъм.

Чалга за пролетариата

2004-06-30T01:56:00.000-07:00

Такааам, деня като всеки друг. Почна добре - сутринта беше предимно облачна. Просто поредната климатична особенност на Калифорнийското крайбрежие. Гледах "681 - Величието на Хана". Хубав филм, но май вече не е актуален. Сега като се позапозная с фактите, пък и като прочета някои от нещата, които пише за нас в западните книги и ми става повече от ясно, че тази история, която учехме по комунистическо е невярна и съответно филма е в по-голямата си част невалиден. След това се събрахме на кафето цял отбор юнаци, полафихме и отидохме у Емо. Уж щяхме да ядем. Не ядохме. Защо? Ми отнякъде се появиха две DVD-та с чалга. И всички се лепнаха да ги гледат. Аз и Мишо в това време подивяхме. Аз лично съм удивен, че хората могат да се увличат по тоя боклук. Някакви изкуствени мадами с по-малко музикален талант и от мен(аз между другото съм доста музикален)и една публика, дето по-утрепана не може да изглежда. Защо гледах ли? Интересно ми е, че някои хора са съгласни да обърнат света и да похарчат пари за да си купят DVD с чалга, а се стискат, когато опре до купуване на книги. Аз също си купувам DVD-та, похарчил съм стотици долари, но си купувам и книги - там съм похарчил още повече. Да не говорим, че съм винаги абониран за някое списание или вестник, а тази година за две списания и един вестник. Освен това всеки четвътък си купувам Алгемайне Цайтунг. Абе, няма да съдя хората. Живота я върши тая работа перфектно. Просто ми е чудно как може да претендираме, че сме по-добри от другите без да погледнем дълбоко в себе си преди това. Аз по тоя въпрос продължавам да разсъждавам.

Много сън

2004-06-28T00:14:00.000-07:00

Цял ден да спя не е нормално за мен. Обикновено минавам само с няколко часа, обаче днес се олях. 11 часа. В резултат на това няма и за какво да пиша в блога. А, да. Хванах малко от "ХХХ" - много тъп филм. Като средностатистически образован човек не виждам никаква причина, която да ме накара да гледам този филм, още по-малко пък и да го харесам. Въобще беше поредната тъпа американска екшън-боза. Е, естествено участието на Вин Дизел не може да не се е харесало на по-плиткоумната част от женското тяло на зрителите. Същата работа като Брад Пит в "Троя". Няма да коментирам хората, които ходят да гледат филми заради участието на поредният секссимвол. В това отношение и мъже, и жени имат еднаква възможност да демонстрират липса на здрав разум. Нямам време, желание и търпение за кашакавалените извращения на американското кино.

Боли ма гъза (без извинение)

2004-06-27T02:44:00.000-07:00

Даам, снощи мача не се разви като хората. Паднахме със 7:5. Аз не бях спал качествено от три дни. На всичкото отгоре в петък нещо си надъних задните части и сега в момента изпитвам неописуема болка именно там. Иначе, денят беше като всички останали - жега, мор, ужас. В събота вечерта гледахме "The Last Samurai". Най-накрая доживях да го гледам тоя филм. Хареса ми, не беше велик, но си струва парите за киното. А и щом го обърнахме на обръщения завършващи със сан, значи не е бил толкова плосък. Естествено Дона ни помисли за луди, ама това на нея не и е за първи път. Пробвахме и на Емо фритюрника. Работи, ама нещо патладжаните не се получават като хората. Е, поне не направихме като Жоро Момчето, да го обърнем барабар с олиото за да видим къде е произведен. То е ясно - China, майна.
Уфф, днешният мач май ще го пропусна защото задникът много ме боли. Поне ще се наспя.

А, ми то било светло

2004-06-23T06:04:00.000-07:00

Първо да уточня, че далеч не съм от най-прибраните хора. Стаята ми прилича на лятна сутрин в Хирошима. Ама гледам, че и моите колеги не са по-назад. Вчера бях донесъл една пица на работа - ей тъй за генерална консумация. Връщам се днес, 20 часа по-късно, пицата още там. Разни микробиологични цивилизации бяха почнали да се развиват по краищата. А пък това китайското, 'дето го ядох снощи се оказа напълно недостатъчно. Два часа по-късно пак бях гладен. Пешо както винаги не си вдигаше телефона, а трябваше да му дам едни данни за курсовете за мотор. Разправям му, че този Siemens от преходното поколение е пълно дърво, ама той не. Ама тя и компанията му е една, да ти умре коня от заушка. Т-Моbile подължават да са най-стабилният телекомуникационен оператор. А и наш човек имаме вътре в компанията. Муахаха.

Всяко споменаване на името

2004-06-23T01:37:00.000-07:00

Искам да се върна назад към миналата седмица. Понеделник. Слушах аудио потока на Хоризонт. След броени минути започваше мача с Швеция. Като слушаш радио можеш да чуеш някои неща, които не можеш да видиш по телевизията. Какво чух? "Мила Родино" ми звучеше по-сладко от всякога. Винаги съм настръхвал когато пускат химна по мачове, но това беше специално. Последният път когато изпитах това чувство беше преди десет години, когато нашите започваха мача с Италия. Тогава знаех защо - и до ден днешен като кажа на някой, че съм от България и получавам аплодисменти за представянето ни тогава. Сега? Различно е. Живея на хиляди километри от родината. Всяка малка връзка с България ми е невероятно ценна. И този аудио поток в момента ми беше най-ценното нещо на света. Завит през глава с българското знаме слушах коментара. Но в един момент публиката просто стана неудържима. Сякаш целият стадион викаше "Българи Юнаци". Да, и аз съм ги викал. Знам как звучи. Но не го бях чувал от ш години. Нещо трепна в мен. Стомаха ми се сви. С усмивка на устата и сълзи на очите си спомних вечерите прекарани пред екрана у нас гледайки подвизите на Стоичков и компания. А сега като в ритуален транс се бях сгънал в стола, завит с трикольора и слушах мача.
Всички знаем как завърши този мач. Не е това целта на блога ми. Този блог е за мене. Няма да пиша за футболният отбор. Достатъчно е изписано. Едва ли ще кажа нещо ново. Но исках да споделя колко невероятно се почувствах поне за малко през този понеделничен ден. Откакто съм в Америка България е неизменна част от мен. Просто държа да се знае от къде съм. Всяко споменаване на името ме кара да се зачета или заслушам. Ще ми се да мисля, че с нещо сме по-специални от другите. Ако някой чете тези редове и се сеща моля да пише. Моето мнение не е валидно.

It's no good

2004-06-21T22:25:00.000-07:00

Снощи ходихме на Трета улица в Санта Моника. Аз, Дона, Мишо, Райна и Диян. По принцип там ми харесва защото е пешеходна зона и страшно ми прилича на Старата Главна в Плевен. Но е пълно със всякакви улични музиканти и артисти. Там пихме кафе.
От тогава нещо ми е кофти. Налегна ме депрсията. Вече втори ден съм вкиснат. Знам защо е, ама не смятам, че е за блога. Днес пък работя една супер дълга 16-часова смяна. Заредил съм се с пица и кола. Утре ще трябва да се взема в ръце и да се занимая с някои неща.
Като цяло този е може би най-несъдържателният блог досега, но и такива трябва да има. иначе как ще отценим наистина важните блогове.

2004-06-20T15:31:00.000-07:00

Ей, много ги бихме. Двамата с Емо бяхме непреодолимата стена в полузащитата, а Мишо отпред само тормозеше Пешо и Явор. Краен резултат - поне 12:3. След това спряхме да броим головете. Хубаво е човек да се поизмори физически. Особенно когато печели играта.
Иначе поздравих баща ми за деня с песента от "На Всеки Километър". Много се изкефи. Ама и песента си е култова, бас ловя че не я беше чувал от поне 10 години.
Иначе ми се е отпорила много работа. Осем дена без почивка. Е, естествено ще се отрази положително в чека със заплатата. Пък и като ценен кадър на фирмата мога да рзчитам на шефа и за други работи.
Другото полезно нещо е, че отидохме до Юри и снабдихме всички новодошли българи с чисто нови телефони Sony Ericsson (е, само Диян, Райна и Мишо). Сега моя модел е най-разпространеният в квартала. Ама така трябва. Вече българите в Лос Анджелес са част от мобилния свят. Трябва да направим някакъв мобилен форум за българите в Калифорния. Ще е много интересно. Трябва да се замисля.

2004-06-19T22:54:00.000-07:00

A local ape, we lovingly call him Pesho. He escaped recently from the Gabrovo Zoo. That's his favourite tree.

Уф, и заглавие ли трябва да слагам?

2004-06-19T17:58:00.000-07:00

Ооох, много ни обиждаха. И датчаните ни забиха един звучен шамар. Въобще не се получи туи Европейско и това е. Е, аз съм фен на отбора. Няма да критикувам. Следващият път по-добре. Сега май и холандците ще отпаднат. А за латвийците няма какво да говорим, макар че са ми много симпатичен отбор.
Трябва да се позадълбоча малко във класиците на философията. Вчера почнах да чета Хегел и взех да намирам отговори на много въпроси, които ми човъркат главата от известно време. Следващият май ще е Маркс, пък след това ще видим.
Абе, въобще откакто четох "Моята Борба" на Хитлер почнах да гледам по нов начин на света. След това Ницше малко ме поизпоти, ама на него това му се отдава. Ще ми се да прочета "Задочни Репортажи от България" на Г. Марков, ама тук няма да я намеря, така че ще търся презокеански връзки.

Икономика по англо-саксонски

2004-06-19T04:24:00.000-07:00

Не мога да разбера Мартин Уулф какво иска да каже с последната си статия. Бил много висок европейският бюджетен дефицит. Нямало да стигнем американците, щото видите ли архаичните стуктури на Европейската Банка забавяли развитието. А сам казва, че САЩ от 1.2% позитив са натрупали 4.6% дефицит. А Еврозоната от плюс 1.6% до 1.2% минус. В същото време Америка отчита по-висок растеж на БВП. Абе, тия другари от Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие се предполага, че са скалъпили що-годе добра статистика, ама Бай Мартин Уулф, що не се огледа малко върху геополитическата ситуация. През 2050 Франция и Германия може да дължат около 300-400% от БВП. А на другаря Уулф дали му е известно, че за същият период дълга на Щатите може да стигне 700% от БВП, а? Това е разбира се, ако се има предвид, че тогава все още има САЩ.
И що не преложи нещо продуктивно, ми само критикува икономическата политика на ЕС. Да си седи в Англия и да не се изказва неподготвен. Почти винаги съм съгласен с него, ама този път не му схванах мисълта. Я аз пак да се понапъна, аджеба ми дойде нещо на акъла

Ден като всички останали

2004-06-18T04:00:00.000-07:00

Пльоснах няколко снимки в блога. Ей, тъй за разтурка от моите тиради. Наскоро беше ми напомнено, че това моето всъщност са есета. Така де, ама сега пък почвам да се чувствам литературно отговорен.
Иначе вчера прекарах деня в губене на време. Можех да блогвам ама не го направих. За малко щях да попадна в една катастофа, която като се замисля май всъщност се върти около мен. Е, и такива работи стават. В моя защита обаче слънцето ми светеше пряко в очите и не виждах почти нищо.
Другото нещо, над което почнах да се замислям напоследък е това как съм почнал да обръщам на някакъв вид интелектуален (и не само) снобизъм. Е, другите на моята възраст май са на същото дередже, ама това да ми е успокоението. Абе, лоша работа. Макар, че сега като се замисля тя чалгата само такова отошение заслужава. Рапът също. Всякакви такива идиотски изпълнения.
Малко съм раздранен от един концерт, който Емо ми пусна. Някакви чалгаджииски награди. УЖАС. Тия хора не могат да ме накарат да се срамувам, че съм българин, ама определено ме докарват доста близо. Е, сега как да докажеш на всичките му и нихилисти, че българите сме европейци? Въобще имам намерението да отделя един много разярен материал по отношение на тоя феномен чалгата.

2004-06-17T20:59:00.000-07:00

Just some girl from the Russian fans at Euro 2004. Thought she looked nice. The picture however is horrible. That's what happens when you copy images off of Bulgarian web-portals.

2004-06-17T20:53:00.000-07:00

Malibu

2004-06-16T16:26:00.000-07:00

Me in an experimental shot with my digital camera

Die Einheit l'Europe

2004-06-16T11:48:00.000-07:00

Лампичката на Волвото угасна - много странно. Е, това се казва демокрация - в Швеция даже колите си имат собствено мнение. Зачетох се в страницата на Института в Монтерей. Имат много интересни клубове - руски, турски, френски, немски. Ми като ида там ще трябва да учреждавам български такъв.
И във връзка с политологията и международните отношения се замислих за отминалите избори за европейски парламент. Резултатите са ясни - хората в Европа масово търсят реформи. Друг е въпроса, че няма да могат да се съгласят за вида реформи. За пореден път ставам свидетел на едно много интересно явление - хората в Европа са доста прогресивно мислещи, за разлика от американците. Неслучайно се нарича Старият Континент - има си изградено общество, с добре организирани структури. И това общество естествено иска развитие. Тук, от друга страна, обществото сега е в процес на формиране. Имиграцията продължава с пълна сила. Законът на джунглата малко или повече все още важи. Не мога да кажа, че народа е по-консервативен или по-либерален, защото понятието "народ" в случая на Америка е леко пресилено. Тъй като смесицата от култури тук е невероятна, а и повечето хора са доста далеч от собствената си среда, основен знаменател на обществото е материализма. Имигрантите от различните краища на света не могат да се прикрепят към американската култура (предимно защото тя е удивително малка, и е на изчезване).
Е, американската култура и начин на живот ще станат жертва на демографските процеси, а не на характера си. След около половин век в Щатите белите (от европейски произход) хора ще са по-малко от половината. Напливът на имигранти от Латинска Америка не стихва, а този от Азия нараства главоломно. А това са хора, които по характер и култура са много различни от Бяла Америка. Тя сега живее само в малките отдалечени градчета на средните щати.
Подобен процес се забелязва и в Европа, но има една съществена разлика. Европейското общество е по-хомогенно. Там имигрантите приемат европейския начин на живот, за да могат да се асимилират по-бързо и да не стават жертви на шовинистични прояви.
Някой ще каже, че Европейския Съюз се движи по-пътя на Америка. Да и не. Страните в ЕС имат много сходни култури и традиции. Това са християнски държави, които са съществували заедно от векове. Те са воювали, обединявали, превземали, възставали. Но най-важното е, че са били там. Германия, Франция, Италия, Унгария, България са на същото място от векове. Културите им са сходни, манталитета също. Всичките са явни демократични общества, с общо отношение към правата на хората, силно изразена гражданска индивидуалност, и много сходни приоритети в областите на образованието, технологиите, и държавното устройство. А дългото съжителство (било във война, или мир) ни е накарало да уважаваме културата на тези около нас. Ето, в България винаги можеш да чуеш Адриано Челентано, в Германия да гледаш английски сериал, в Полша да четеш френска книга.
По целия континент можеш да се наслаждаваш на личните свободи и спазването на човешките права. Тук религиозните и културни догми са по-слабо изразени, отколкото в Азия, Близкия Изток и Африка. За това евроскептицизма е трудно оправдан, макар и далеч не неоснователен.
Америка може би някога ще стигне Европа, но няма да е скоро. А и не е ясно дали все още ще я има.

Само 5:0

2004-06-15T04:18:00.000-07:00

Лелеее, вчера много зле го отнесохме. Като ни хванаха, та ни биха, биха, докато не стана 5:0. Еее, няма да драматизираме. И на най-добрите се случва. Днес пък трябва да си платя данъците. Пак пари ще им давам на тия империалисти. Аман. Те само от моите данъци могат да си купят вериги за танковете.
Нещо почна да мига една лампичка за трансмисията на Волвото. Не е на добре. Ще трябва да се ремонтира. Ама нещо почнах да се чудя дали да не го продам и да взема нещо новичко на изплащане. Мини Купър нещо ми се върти в мозъка. Май е въпрос на време. Ще ми се да изчакам есента, ама може и по-скоро да стане.

Деня около Неделя

2004-06-14T05:06:00.000-07:00

Какво може да се прави, когато си на плажа и е пълна тъпотия? Копаеш дупка в пясъка, разбира се. Вчерашният ден се оказа пълна противоположност на това, което очаквах. Помогнах за малко на Пешо да боядисаме апартамента. След това изтичахме с Мишо до кафето. Последва ходене до Малибу с него, Емо и Дона. Океанът беше бомба - пълно с делфини. Та там си изкопах една голяма дупка и се закопах в нея наполовина. Другите играеха на някаква игра, която Мишо донесе от Израел. В дни като вчерашният почва да ми липсва Весела. Миналото лято го бяхме ударили на живот. Разходки по плажа, волейбол, дано се видим пак това лято.
Иначе днес чакам мача на нашите с Швеция. Дано да бием. Трябва да се повтори пианството на един народ. 10 години по-късно е удачно.

Sunday Morning

2004-06-13T08:00:00.000-07:00

Ранни сутрешни часове (тези около 8 по-специфично). Под звуците на Iron Maiden блогвам та се пушек вдига. Нашите заминаха за Сан Диего. Аз реших да остана. Нещо не ми се пътува 2-3 часа с колата. Пък и какъвто съм карък пак ще вземат да ме спрат граничните като миналата година. Не, днес ще стоя у нас и ще разпускам пред компютъра. Лятото дойде, вече става жега, до плажа не ми се ходи - просто няма да излизам. Май ще взема да позауча някои стари парчета на Мейдън на китарата. Може и мача да гледам около 9. Има какво да се прави.
Сашо иска да си купува мотор днес, ама като го знам как кара направо не знам кой уважаващ себе си щат ще му даде книжка. Ще трябва да го разубедя. Не ми се ходи да събирам съставните му части по някое американско шосе.

Призрак

2004-06-12T16:25:00.000-07:00

Ей, ама е хубаво човек да си седи вкъщи и да слуша българска музика. Натиках един диск с МР3-ки в компютъра и се почна. Няма нищо по-хубаво от това човек да се откъсне за малко от реалността и да потъне в мечти, или спомени. Натегнал е един съботен следобед, реших малко да пиша в блога, щото го бях пренебрегнал в последно време.
Много шум вдигнаха тук покрай смъртта на Рейгън. Голяма работа. На всичкото отгоре всичките му и български комплексари тръгнаха да се изреждат да му се кланят. Ама съм сигурен, че не знаят защо. Нещо има нередно в туй нашето племе. Най-големите селски пръчки като дойдат тук и почват да се шляпат за големите американци. Някакъв вид комплекс ще да е това. Другият лагер не са по-добре. Идват тук, почват да се правят на големи българи, да развяват знамената, да се правят, че поддържат традициите. Ама като стане време са национална отговорност предпочитат да се спотаят някъде. Участие в изборите - йок.
Писна ми да си лепя етикети. Не ща да съм патриот, комунист, демократ, или предател. Вече съм себе си. Хубав, грозен, прав или крив, това е. България не се слави като се дъни чалга в неприличните часове на нощта. Не се слави и като псуваш всеки на български. Бас държа, че имам повече народна музика на компютъра си от всички. Купувам си всяко българско CD, което намеря на американските щандове. Само се надявам нашите творци да виждат някакъв ефект от продажбите на творбите им. Нямам карта на България на стената в стаята. Доста добре си познавам страната, много благодаря. Картата я дарих на българското училище. Имам една скромна лепенка с БГ на колата си. Сложих я от уважение към дядо ми. Имам химна си на телефона, но телефона ми никога не звъни с него. Поне толкова уважение имам към националните ни символи. Не мразя никого - нито гърци, нито турци, нито руснаци, нито американци. Българинът е толерантен към другите народи.
България ми липсва не заради евтините кръчми, "лесните" жени или купоните по морето. Липсва ми заради Рилският Манастир, заради Царевец, заради Шипка и Плевен. Липсват ми Търново, Арбанаси, Троян и Орешака. Не ми липсват баровете в Плевен или София, колкото и хубави да са станали. Липсва ми българският дух, който днес намирам у братовчед ми Ники. Липсват ми силата и мощта на Балкана, който спираше облаците преди да се извалят над Джендема. Липсва ми гордата визия на връх Ботев. Липсват ми вълните на Дунава, погълнали толкова много герои. Липсва ми Калиакра.
Уж съм заобиколен от българи, а около мен няма нищо българско. Те самите ме обвиниха, че съм се американизирал. Може да е вярно. А може би истинската българщина е по-близка до Америка, отколкото се счита за прието. Сега като се замисля тези хора не знаят що е то да си американец. Та как може да ме определят като такъв. В същото време всички ми се чудят защо не съм си взел американски паспорт. Лицемерно, нали?

Отбор Черешка

2004-06-08T05:58:00.000-07:00

Под звуците на Ози Озбърн почнах активно да разсъждавам за хората. Е не за всички хора, а само определена част от тях. Тази част, дето се наричат Българи. Ама що точно за тях ли? Ми познавам ги добре.
Оглеждам ги и си мисля какво нещо е човешката психика. Как добре разслоеното население на една добре функционираща държава бе погълнато от масивният терор на времето. Издигането на комунистическата власт следваше всяка типична характеристика на Хегеловите диалектики. И след това насочването към Марксизма на Комунистическата Партия сякаш бе описано от самият прословут немски романтик.
Обикновеният българин бе втурнат в сляпа подкрепа на комунизма от тези анархични структури, които царското управление се стараеше да изкорени. Удивително ми се стори как моята теория, че комунистите и анархистите, и понякога фашистите са едни и същи хора, бе потвърдена от това което прочетох в една книга. Колко малък се оказва света понякога.
В следващите 50 години българското население бе подложено на една жестока пропаганда, сякаш произлизаща от писалката на самият Оруел. Тази пропаганда беше толкова силна и толкова добре организирана, че до ден днешен народът (или по-голямата част от него) е под нейно влияние. Тази пропаганда превърна българските ниски класи в един глупав и лесно манипулиан пролетариат. Режимът пък разкъса средната класа и унищожи интелигенцията ни и политическият ни и индустриален елит.
Българинът се превърна в една цинична, алкохолизирана личност неспособна да се адаптира психически. Днешният български народ е загубил почти всичко общо с онова славно племе, което спечели геройски при Сливница, Дойран или Одрин. Българинът загуби уважението към всичко хубаво в неговата природа.
Българският елит бе демонизиран от тоталитарната машина. Всички здрави индустриалци и банкери бяха унищожени като личности и приведени в най-нисък ред хора. На бедният българин му бе натякнато, че те са причината за неравенството в обществото. За петте години до 1949 България бе оставена без своите лидери, без своите най-ценни кадри. След това започна по-страшното. Белене, Ловеч, Скравена, "Слънчев Бряг". Тези имена говорят с думите на терора и злокобата на една наистина дяволска сила.
Следите от това време живеят и до днес у българина. Почти всички над 30 години са неспособни да разсъждават трезво над нещата и губят възможността да оценят това, което става около тях. Техните мозъци са възпитани да отричат всичко, което не съответсваше на комунистическите догми. Милиционерският начин на мислене приложен от БКП е видим и до днес у почти всички зрели хора. Те не могат да си обяснят процесите на света и държавата и затова, са лесна цел за конспиративните теористи на същият апарат, които днес решават да опетнят демократичната власт като натякват за мними връзки с комунистическата партия от миналото. Типичен пример е невъзможността на повечето хора да приемат наистина дясното управление на царя. Те не го разбират. Поддават се лесно на всяка лъжа пробутана им от опозицията. Дори СДС нямат силата на духа да приемат, че царя е по-десен в управлението си и от тях. Днешното правителство, колкото и успешно да е то, е обречено. Но то е обречено от българският народ, който още не е готов да поеме отговорност за себе си. Днес е по-лесно да се вярва на глупостите в медиите, а не да се разсъждава логично. По-лесно е да се повярва на "конспирациите" прикърпени и недокърпени оттук-оттам, а не да се поеме по пътя на здравото мислене. По-лесно е да се вярва на полуанархичният модел, че всички са маскари, отколкото всеки да се научи достойно да си отстоява политическата позиция. По-лесно е да се вярва, че България се управлява някъде от високо от непонятни никому сили, отоколкото да се приеме истината, че болестта на политическата ни система, е болестта на един народ.
Днес в България "избори" е смешна дума. Тези, които гласуват днес поради собственото си желание са най-достойни да се наричат българи. В днешно време имаме твърде малко отговорности към държавата и гласувването ни е една от тях. Тези, които не гласуват са тези, за които България нищо не значи и съответно тяхното право да критикуват бива автоматично непризнато.
В заключение ще кажа, че не ми е жал за царя, че остана обиден от собствения си народ, не ми е жал за СДС, че бяха надминати, не ми е жал и за циганите в Буковлък, които отнасят всички отрицателни продукти на прехода. Жал ми е за българският народ, че е глупав, мързелив, и с промити мозъци. Че няма лидери. Че сам съсипва всичко хубаво, което е постигнал някога. Че сам прогони синовете си в чужбина. Че сам демонизира Фердинанд и Борис заради опитите им да обединят България. Че сам превърна в мода приумицата да не се гласува - единствената опора на демокрацията. Нека бог да пази България, защото ние ЯВНО не можем.

Ich, ама хептен хабер си nicht!!!

2004-06-07T09:12:00.000-07:00

На всички нещастни клетници четящи тези редове искам да кажа едно:
Дами и господа, уважаеми гости, скъпи близки и познати, приятели, дъждът май спря...
...основно движен от характерната за Калифорния и перпетуална в последно време приумица въобще да не почва да вали.
Та обзет от моето безмилостно търсене на сходни души в неприличните часове на сутринта си пуснах ICQ. И веднага ме награби една девойка, с която обменяме комуникации с много ниска ефективност от около седмица. Тъй като аз имам честа да се гордея с 9 години изучаване на немски език бях споходен от злата, но неизбежна участ да бъдя склонен в превод на текст от въпросният език. След като установих, че авторът на въпросните лирически откровения имаше по-малко познания по немски и от мене, аз със моята виртуална усмивка зарязах начинанието и се отправих към нови хоризонти. Сетих се как учих френски от съдъжанието на опаковката на едни турски бисквити, или холандски от указанията на една кутия какао Nestlе. Или почти успешният ми опит да науча няколко езика от един унгарско-японски речник на тавана на Физическият Факултет в София. Ще речете що диря на въпросният таван? Е как що - ми уча езици, бе. Ако не там, къде?!
Бидейки тази любопитна личност, която съм се оказа, че ми е нужна практика в гореспоменатите езици. В повечето случаи хвърлях лексика и граматика толкова прогресивни за времето си, че в множество от случаите бях обявен за лингвистичен гений. В писмената си практика на японското слово, преоткрих и един мой талант забутан някъде назад в съзнанието ми. Рисуване от най-висша форма. Похвата, с който въртях четката напомняше произведенията на най-големите класици на квартал "Мара Денчева" в Плевен.
Пишейки тези безумици, в очите ми се втренчи слънчевият факт, че навън е облачно. Е ще речете: К'во му е слънчевото пък на т'ва?
Ама аман от въпроси на полупрофесионално ниво.
Уфф, нещо взе да ми се спи та започвам да си играя с мисълта дали да не се отдам на сънищата си. В това облачно (за момента) време е само за сън. Я, да легна пък ще видим какво ще стане.

Контри и Деф Лепард

2004-06-07T06:08:00.001-07:00

Ето, че си седя и слушам (не знам по каква причина) Слави. Не че ми е толкова любим, ама песните са на един диск с МР3 и ме мързи да ставам и да сменям диска. Тъкмо гледам вестника и чета как Америка е луднала около смъртта на Рейгън. Изливат се едни слова, едни приказки - не е за вярване. Човек ще рече, че е умрял бащата на народа. Аз лично не си спомням много добре президентсвото му и затова се порових да намеря малко информация. И какво намерих? Империализъм, разруха, лъжи и лицемерие. Иран-контра аферата, Никарагуа, Гренада, Ирак. Света още си пати от неговите блудства. Последният пример е Ирак. Именно той беше президентът, който отпусна заем на Саддам Хюсеин за да купи биологични и химични оръжия от американските оръжейни фирми.
Рейгън дори не спечели Студената Война, както твърдят американците. Студената Война я спечелиха народите от Източна Европа, същите тези, които бяха подтиснати дълги години. А какво направи Рейгън? Само размахваше пушката и овикваше руснаците от другата страна на океана. Нима Горбачов не беше първият, който посети Америка?
Източногерманците сами разрушиха онази омразна стена застанала между роднини и съседи. Балтийските страни сами се изправиха срещу Москва, Солидарност в Полша беше инициирано от поляци и развито от поляци.
Като политик Рейгън беше от тези консерватори, които малко или много управляват и днес. Той просто беше бивш президент на една държава и не много добър при това.
Може би не съм Господ за да съдя, но ми се струва, че в случая имам моралното право. Американците са били, са, и ще останат един от най-лесно манипулираните народи в индустриализираният сват. Те са точно това общество, за което Гьобелс говори. Колко е странно е, че на другия ден честваха Деня на Десаната в Нормандия. За този десант искам да отделя специален постинг, но първо ще посъбера достатъчно информация. Невероятно е колко изгубено в заблуди е днешното общество. Върти ми се в главата една много хубава темичка за България и Америка. Ще я напиша скоро. Все още събирам информация. Много работи ми се въртят в главата, дано не ги забравя.

Кокошката или яйцето

2004-06-04T13:42:00.000-07:00

След снощният филм "The Day After Tomorrow" днес изпаднах в дълбоки замисли за генералното бъдеще на планетата ни. Не само в екологичен, а и в политически, икономически и социален аспект. Само новините от днешният ден ме карат да се замисля, че ако не природните катаклизми, то икономическите такива ще ни довършат. Е, може би не мен или този, който чете тази редове, но доста хора ще пострадат от икономическите полици на Индустриалният Свят.
Замислих се също така и за дебелокожието и недалногледството на вицепрезидента на САЩ (този във филма, не че истинският е по-добър), което така добре успя да отрази реалността. Липсата на перспективно мислене е характерна за утопичната представа за перпетуалнен възход. Или поне анализите на Западната Цивилизация предполагат това. Философията на Ницше даже намира корените на това поведение още в древна Елада, която се счита за люлката на Западната Цивилизация. В това именно се крие и обяснението на факта, че нито една държава не може да се задържи на върха на световната сцена за дълго време, и постоянно ставаме свидетели на нови Световни Сили - кои току-що родени, кои изплували от древността, кои възродени от миналото.
Заровена в капиталистическата си идеология Америка пренебрегва елементарните принципи на утвърдената държавност, така повтаряйки грешките на всички тези световни гиганти от времето на Рим до днешно време. Заинтересована само със задоволяването на собствените си глезотии тази страна игнорира някои универсални истини, сляпо доверявайки се на собствената си привидна недостижимост и непоклатимост. Груба грешка.
Далеч съм от мисълта да демонстрирам грешките на Американската полтика, защото само ще повторя това, което хиляди хора знаят. Но искам тук да изясня една малка, но и доста явна заблуда. Търсенто на нови начини за задоволяването на глезотиите на американците няма да ги спаси, а само ще отложи неизбежното. Те трябва да намерят начин да се справят със собствените си ексеси и лекомисленост. Приумиците плъзнали из обществото им са плод именно на дългите години възход, в които са се раждали и умирали поколения, възпитавайки се именно със мисленето за перманентен "естествен" прогрес. Грешка на обществото? Не, виновните за проблемите на хората са хората.
Може би ще сгреша, ако в критиките си изолирам Америка от останалият свят. Западна Европа, а и все повече Източна Европа са жертви на същите социални процеси, които спохождат техните отвъдокеански колеги. Обществата се аклиматизират към тенденцията за възход, загубват се в задоволяването на собствебните си луксове, същевремнно откъсвайки се от собствената си ефективност.
Не искам да критикувам технлогичното развитие на човечеството. Далеч съм от тази мисъл. Аз самият се смятам за покварен именно от приумицата да съм в крак с новите постижения. Разбира се, че това ми схващане е породено от нуждата на човека да комуникира все по ефективно, да знае все повече, но сякаш и от страха да разсъждава по-продуктивно. За повечето хора, възхода на техниката е породен именно от нуждата да се задоволяват нашите прищевки, а след това да се ползва за подобряване на нашият свят. Тук бих искал да внеса моето мнение, което ми се ще да смятам за революционно, каквото то със сигурност не е. Развитието ни (във всяко отношение, не само технологично) неизменно подобряава живота на хората по целият свят и ефективно съдейства за ежедневното оборване на някои проблеми, които ни се струват иначе нерешими. Примери има много, и всеки, който е достатъчно умен може да ги забележи.
Е, в завършване на тази непоносима за четене тирада, искам да отправя един въпрос, който е насочен колкото към мен, толкова и към всеки, който чете тези редове: Дали нашите "глезотии" не са просто изражение на нашата имперфектност, бидейки именно продължение на проблемите, с които сме се сблъсквали в борбата за нашето оцеляване в природата?

Оркестър, заря!!!!

2004-06-02T06:07:00.000-07:00

Днес мислех да пиша по друга тема, но май ще отложа за друг ден.
Ето че е 2-ри Юни - Денят на загиналите за свободата на България. Всички знаем, какво правим на този ден. Беше ми чудно дали по радио Хоризонт ще пуснат сирените.
Отворих страницата на радиото, пуснах аудио потока и ето, че в 2 часа през нощта (калифорнийско време) завиха тези добре познати сирени. Изритах се от стола, станах и помълчах. След около минута сирените затихнаха и аз седнах. Но се замислих.
Колко малко отговорности имаме към държавата и дори и тях не изпълняваме. Ето, че аз бях буден в късните часове на нощта, за да мога да уважа паметта на загиналите. В същото време бях сигурен, че едва ли някой е направил същото. Не смятам, че това е ненормално. Смятам просто, че обратното е безотговорно. Всички могат да размахват флага и да приказват, но когато стане време за дори минимално действие, май е по-лесно да се отдалечим от България духовно толкова, колкото и физически. По-лесно е да повярваме на новата глупост във Монитор или 24 Часа отколкото да си отделим малко време от живота.
Жалко е. Не знам как са били нещата в България около почитането на деня, но вероятно не са били много по-добре. Днес не бях горд, че съм българин, не се срамувах, че съм българин, но ме беше яд, че няма други българи около мен. В дни като днес, разбирам кои са българите и знам, че те са много малко.

Кой управлява слънцето?

2004-06-01T17:20:00.000-07:00

От снощните спорове с приятели, се замислих за някои от нещата, за които говорехме. И тъй като сме българи неизменно в един момент се стигна до политика и до конспиративните теории. Аз прекарах доста време в заблуда, приемайки тия разни налудничави идеи, но сякаш май поумнях и сега съм им твърд противник. Днес си отделих известно време да проуча въпроса с тези същите "конспирации", поразгледах доста страници в Интернет, някои енциклопедии, от които придобих генерална информация и горе-долу стигнах до позицията, че съм бил прав и конспиративните теорий са не-повече от една забавна тема, но имат много малко приемственост и доста слабо се опират на солидни факти.
Първо не можах да открия наякакво съгласие между тезите за хората, които са зад световният ред. Те бяха розенкройцери, масони, евреи, илюминати, якобинци и др. Само не разбрах за кои от всичките става въпрос. Повечето от тях са създавани по доста различни времена и вероятноста да са свързани по някакъв начин е доста малка. Все пак да не забравяме, че става въпрос за период от време от Средновековието насам, и през по-голямата част от това време комуникацийте и транспорта са били на твърде ниско ниво за да поддържат една такава структутра. Освен това хората, които стоят зад тези конспиративни теории рядко имат опита и образованието да намерят силни доказателства, камо ли да ги свържат в една смислена теория. Твърде често те са само демагогии, подбиращи факти от тук, от там и с разни малки късчета и дребни събития търсят нареждане (или май нагаждане е по-точно) на историята. Твърде често конспиративните теории на пасват в голямата картина.
Тук имам някои въпроси, които смятам, че всеки трябва да си зададе преди да се впусне в тъмната сфера на Новият Световен Ред:
Кои са хората стоящи зад този замисъл?
Ако са всичките тези изброени по-горе, как се е осъществявала координацията на тази организация, като са ни известни трудностите в транспорта и комуникацийте до преди 100-150 години?
Защо обществата, в които тези теории намират публика са характерни със своята липса на индивидуална свобода и ниско ниво на развитие?
Защо западният свят, за когото се говори, че е под контрола на този елит се характеризира с наобичаен разцвет, и изразена индивидуална свобода?
Как точно се обясняват събитията през 1989-1990 в Източна Европа и Съветския Съюз, след като там се получава явен сблъсък?
Според едни теорий френската революция е дело на този елит, според други е била носочена срещу него. Същият проблем съществува и със Съветската Революция. Коя теория е вярна?
Как се вмества Хитлер в цялата тази конспирация?
Защо Виетнамската и Афганистанската война бяха толкова неуспешни, щом са предприемани от този елит? Значи ли, че не е толкова силен и всемогъщ?
Защо хората, които проповядват тези теорий са изключително комунисти, анархисти, неолиберали или фашисти?
Защо тези теории намират силна подкрепа в мюсулманският свят, където ниското ниво на образованието е характерно?
Защо тези теории нямат подкрепа в Европа, където нивото на образованието е много по-високо, и генералната ерудиция на хората се дистанцира от такива идеи?
Какво е мястото на културата ни (и по-скоро разликата в културите ни) при това положение?
Защо известните и неизвестни философи, социолози, политици биват интерпретирани по тези начини, когато елементарните принципи на логиката не го позволяват?
Въпросите продължават. Не мога да ги вместя всичките, защото нямам времето и мястото. Но даже и елементарното прилагане на принципа на Окам веднага определя конспиративния модел като неверен.
Според мен конспиративните теорий са отчаяния опит на група хора да си обяснят процеси, които не разбират. Или да оправдаят своето неразбиране и скептицизъм със възвеличването на един модел наложен им по-скоро защото е нелеп, а не защото е логичен.
Също както хората в праисторичеките времена са си обяснявали редица елементарни физични и биологични процеси с боговете, така и днес много хора си обясняват социалните и политически проблеми, които не разбират с една нелепа институция, която бива издигана в един странен култ, който почва да ни напомня за отношението на кроманьонеца към Бога на Светлината.

Tout le Balkan chante le chant des haïdouks

2004-05-31T01:03:00.000-07:00

Лелеее, проспах си деня. Ужас. Иначе сега слушам "Ябълката на Греха" на Диана Експрес. Донесоха ми го от България миналата седмица. Има някои хубави песни. Някои са доста зле. Абе, далеч са от оная славна група, която написа и изпя "Блус за двама", "Утре", "Северина" и други култови парчета. Все пак са добре, може би моите критерии са твърде високи.
Ама няма притеснения - след това ще си пусна Антологията на ФСБ и всичко ще е наред.
Иначе офисът ми все повече придобива вид на място, в което се извършва някаква сериозна работа. Сега се оглеждам - компютър, факс, папки, документи, телефони, даже и кафемашина. Отпред пък седи паркирано Волвото под едни дръвчета. Човек ще каже, че съм успял в Америка. Де да бях. Даже не знам как се пуска кафемашината. Не пия кафе и слава богу.
Днес е Мemorial Day, тия идиоти тук ги избива на патриотизъм, ще веят знамена. Ей, нещастници, вие когато сте се стреляли по баровете и сте избивали индианци, на мен прадядо ми е имал ферма с овце и свине, алооо. Как се пръкнахте такива патриоти? България, когато е създавана тук още не са били открили колелото. Хай, сиктир с вашата "държава".

Уффф, сега като си излях душата ми поолекна и под звуците на ФСБ ще поприключа за днес.

Please beat up your VCR or your neighbour

2004-05-30T03:45:00.000-07:00

Преслушвам си гласовата поща - "Вие имате еди колко си нови съобщения". Вадя си пуканките от микровълновата фурна и се изписва "Please enjoy your meal". Пускам си уредбата и онуй почва да свети "Please insert a disc". Пускам си телефона - "Welcome". За компютъра да не говоря. Ама писна ми от буржоазна техника. Аз тия неща ги ползвам всеки ден, а те още ме поздравяват и ми говорят на Вие. Та те ме познават по-добре от собствената ми майка. Би било редно да ми теглят по една цветуща псувня от време на време, ама нейсе. Особенно имайки се предвид как ги малтретирам. Тея електронни компаний са си направили уредите едни такива любезни и вежливи. Ако бяха хора щяха на вечеря да ме водят. То на човек да му се прище да се ожени за ютията си. И без това хубави и предани девойки трудно се намират.
За това аз предлагам нов вид телевизор, който за разнообразие ще е груб и при включване ще се впуска в двуминутен полуистеричен маратон от каруцарско псуване за да ни живне деня. Освен това ще бъде и изключително самонадеян и ще работи по собствено осмотрение. А защо не вместо да звъни телефона да не ни рита в слабините, аджеба най-накрая усетим, че някой ни търси. Абе имаме нужда от малко промяна.
Иначе току що гледах "Аmerican History X". Много го обичам тоя филм. Ама не знам дали нещо не е фундаментално грешно в мене, обаче накрая ми се ще да хвана и да извия врата на тоя негър в кенефа. 'Бати наглият тип. Май българското в мен си казва думата и поглеждам малко по-цинично на нещата. Иначе филма ни дава много важни уроци за американското общество, и то като разглежда един конфликт и една философия, които са почти незабележими в последните години. Трябва да си го купя на ДВД.

Османа Бил Гладен от Сливен

2004-05-29T23:30:00.000-07:00

Както бях решил да пиша по-често, така направих точно обратното. В последните дни нищо ново по нашите ширини, с изключение на новите предупреждения от ФБР за терористични атаки. Не знам дали съм единствения, който мисли така, ама съм убеден, че тези хора ни правят на глупаци с техните заплахи. Много интересно, че не си направиха труда да повишат нивото на цветовата система за терористичната опасност. А не ме питайте колко е глупава тази самата ситема. Децата в 15-а Градска Детска Градина в Плевен могат да измислят по-хубава. Просто още една глупост, с която да занимават народа и да му замазват очите.
И сега трябва да чакаме да ни ударят. Аз ще си приготвя възглавничката, ще си купя батерии за лаптопа и дискмена и ще чакам в стаята. Ако е възможно от администрацията да ми кажат и кога ще стане, щото не ми се чака много. А и да ми кажат дали ще се вдигне много прахоляк, та да си паркирам колата в гаража.
И моля, другаря Буш да не се притеснява да оправя икономиката и други такива работи, щото мен много ме е страх. Аз имам запас от чай и консерви. Не ми трябва да работя и да ходя по магазините. Организиран съм за 5 години напред.
Това е то по околните пустини и полета. Америка здраво я тресе параноята или поне така им се ще на някои хора.

Да не пропусна

2004-05-26T02:40:00.000-07:00

Не съм блогвал от няколко дни, ама нямаше и нужда с оглед на това, че ги проспах предимно. Гледах няколко филмчета - "Троя" и "Ван Хелзинг". Честно казано двата бяха доста под очакванияата ми. Но поне "Троя" си заслужаваше десетте долара за билет, докато не мога да кажа същото за "Ван Хелзинг". Всъщност след като гледах "Страсти Христови" надали ще мога да гледам на киното по същия начин. Иначе в неделя ходихме с Пешо до каньона на Малибу. Много добре изкарахме, покатерихме се по скалите, поговорихме си за живота, пихме няколко сокчета, абе идилия по мъжки. По-често трябва да го правим.
Сега като се замисля май има нужда да блогвам по-често, макар и малко. Иначе се получават лирически излияния като предните две. Не че не си ги харесвам, ама не знам дали има нужда да занимавам хората в безплатното интернет пространство с моите мисли. Следващият път май ще взема да напиша книга.

Животните са терористи

2004-05-23T03:32:00.000-07:00

Мислим, че живеем в едно цивилизовано общество. Мислим, че имаме правото да си играем на Господ и да съдим кое е правилно и кое не е. Отдавна постъпваме така, сякаш сме банда малки и жалки човечета, които не винаги са сигурни къде са и какво правят. И особенно нашият т.нар. Западен свят изглежда все по-объркващ и неразумен. И да, нашата малка България е част от този Западен свят, колкото и някои хора да не могат да си го представят.
Мислите ми бяха разбудени от една статия в новините на Google за това как израелската армия е разрушила малък зоопарк в Газа. Бих желал да чуя обяснението на Шарон за това блудство на армията му. Какво точно накара булдозерите и танковете му да разрушат малкото обществена гордост на палестинците. Не, господин министър-председател, там не живееха терористи. Може би беззащитните животни са тази свирепа сволоч, която нарамва бомби и се взривява в центъра на Тал Авив.
Израелското правителство извърши още едно престъпление - този път срещу природата и гражданското общество едновременно. Всички знаят, че зоопарковете са лукс за по-голямата част от света и ето, че палестинците имаха малка причина да се гордеят със себе си. Те бяха постигнали нещо, което поне малко ги радваше и израелците им го отнеха сякаш от ревност.
Цялата политика на Израел поражда гняв у много хора по света - от Лондон и Ню Йорк до Токио и Сидни. Един министър от управляващата партия Ликуд дори сравни деиствията на правителството си с тези на нацистките войски на Хитлер.
Ако бях израелец щях да живея в ужас от деня, в който САЩ вече няма да са суперсилата на света и да могат да ме защитават политически, икономически и военно. А този ден ще дойде рано или късно, глупаво е да мислим обратното. И тогава какво? Ще гледаме същите неща да стават в Израел?
От нещата, които чета виждам, че през тези седмици и месеци жалките, малки, неориентирани и глупави човечета управляват в Тел Авив, подкрепяни от малките, жалки, неориентирани и глупави човечета във Вашингтон, САЩ. А кои сме ние?

ПП Пишейки тези редове чух как световните медии гръмнаха за това, че Буш е паднал от колелото си и се е ударил, а статията за палестинският зоопарк потъна някъде в архивите на Google, никога повeче да не види бял свят. Дано харесваме света, в който живеем, защото той по-хубав няма да стане.

Грешка в системата

2004-05-22T09:35:00.000-07:00

Може ли приятелството между хората да е един невъзможен идеал? Възможно ли е нашата представа за приятелство да е една грешка в старата система? Грешка, от която все още страдаме.
Сякаш звучи нелепо. Та как е възможно част от идеалите ни да са плод на един провален политически строй.
Ето тук май е проблема. Строят беше не само политически, а и също така социален, и икономически. Тази система беше бръкнала по-дълбоко в нашият живот отколкото бихме желали да признаем. Уви, до ден днешен повечето от нас може би все още са жертва на тази лекомисленост, която позволи това да стане. А може би това са генерални човешки проблеми. Дали не търсим начин да покрием собствените си недостатъци гледайки назад и търсейки малките неща, които са ни пречели?
Как е възможно един човек да узрее психически без да се сблъска със суровите истини на едно почти животинско общество, облечено в приятни сънища и грандиозни заблуди за да изглежда по-приятелско и по-романтично? И как е възможно цялото общество да узрее, ако не желае да се отърси от илюзийте и изкуствения морал, дръпнат пред очите ни за да живеем по-спокойно? ...Ако не желае да постави под въпрос старите ценности, да се деморализира напълно само за да може да се въоръжи с новите идеи, новите илюзии, и новите сънища? Дали не трябва да живеем без ценности и без морал за да не сме жертви на повече или по-малко експлоатационните политически и социални схеми, предписани ни от изкуствената приумица да работим и живеем заедно? Ние сме тези, които предизвикват теченията в нашият живот. И самото ни обществото страда от идеологическите си престъпления. А ние сме просто част от обществото, и то е част от нас. И всеки негов недостатък е и наш. И всеки негов идеал е въплащение на нашите идеи, същите тези, от които понякога страдаме. И всеки наш приател е такъв, защото той страда от своята престъпна същност, така както ние от нашата. И той е този, който отговаря на социалните догми насадени у самите нас, а не нашето желание за човешка близост. Това същото желание, което е породено и развито в един затворен кръг от канони, животинска бруталност, фалшиви представи и едни вечно детски мечти. Затова ние търсим, но рядко намираме. Затова приятелите идват и си отиват, защото животинското във нас изплува. Защото май първоприродната ни топлина успява да пробие леда на социалният ни образ, оглежда се в късовете, осъзнава красотата си и продължава напред, за да разбием следващият идеал, следващата догма, следващата стена.

Казват, че в годините след нежната революция обществото озверя и оскотя. Казват, че преди сме били по-топли и по-дружелюбни. Казват, че тогава човек за човека беше приател. Казват, че сме били по-чистосърдечни и по-искрени. Странно.