Un petit endroit a appelé Earth

Понякога си мисля, че причината да пиша в тоя блог е именно глезотия на егоцентризма ми. Считайки си за една такава социално сингулярна натура, си мисля, че имам по-добър оглед над живота от повечето хора.
То, като се замисли човек, може и да е така. Ама реални резултати от това няма. Пък и знаеш ли? Някой може да го тълкува като снобизъм. Само това ми липсва - да ме считат за сноб ... в Америка.
И какво в края на краищата му пука на среднистатистическия човек какво му пука за моите наблюдения? Аз мога да смятам болшинството от хората за повърхностни, ама какава ще е ползата от моето мнение, ако аз бивам смятан за сноб. С други думи: Хубаво е човек да мисли, даже е желателно в повечето случаи, но престараването в тая насока може да е вредно.
Така че, вашият местен сладоледаджия предупреждава: Живота е вреден за вашето здраве. Мисленето пък в неразумни норми е опасно за психиката ви. Така че, умната.

Както сигурно може да се забележи, напоследък пиша по-рядко. Дали съм изморен от празни приказки, дали от мързел, дали от липса на неща, за които да пиша - не знам. Но не мога да променя фактите.
Не съм в настроение да си разказвам прозаичния живот, за това реших да пусна една такава тема, за която най-вероятно ще съжалявам после, но точно в момента ми е в главата.
Значи, един многоуважаван от мен комик, именно Джордж Карлин е казал: "Животът не се измерва с броя на вдишвания и издишвания, а с броя на миговете, които спират дъха ни". Е, аз бидейки, тази овчица гладна за оригинални мисли и нови изгледи върху живота веднага налапах тая фраза и започнах да я нагаждам в собственото си битие откривайки невероятен паралел с моите разбирания и възгледи.
Та, винаги съм смятал, че идеалния житейски възглед е някаква смесица между философия, религия, и светски приумици. Защо? Наречете ме максималист, но все пак не намирам един даден ограничен мироглед да задоволява моите нужди, затова използвам всичко, което ми е на разположение. Слава богу, човешката цивилизация е достатъчно стара за да ми предложи богат избор от становища и гледни точки, много от които просто интерпретират едно и също нещо, но по различен начин.
Е, мое лично наблюдение е, че повечето хора, които в собствените си разбирания се разграничават от религията, в края на краищата имат много сходен начин на живот. Е, аз като не съм бог, не мога да сседна и да съдя дали това е правилно или не, обаче някак си изпитвам в цялата си посредственост като човек някаква нужда от нещо духовно в ежедневието. Религия? Може би. Е, по манталитет определено се отчитам като част от християнската културна среда, ама никога не бих се нарекъл християнин, още повече пък правоверен такъв. Да, православен християнин за мен е част от това кой съм, но не е тясно свързано с това в какво вярвам. Да не говорим, че различията межди католицизма и православието за мен са тъмна и мрачна Индия. Друг е въпроса, че това цялото може да е по-скоро на национална основа, а не религиозна.
Хубаво, айде сега, причината поради която се замислих за тия работи е многото мнения, които бяха разхвърляни около президентските избори тук, в САЩ. Много от нещата, които видях, чух и прочетох бяха точно това, което исках да чуя, други неща ме накараха да се замисля. И с оглед на това мога да кажа, че от време на време има полза човек да влиза в Интернет. Особенно ако не знае какво точно търси.

В туй нелепо творение на американския гении и човешката цивилизация изцяло, наречено Лос Анджелес, най-накрая заваля дъжд. И тъкмо навреме да добавя - колата ми се нуждаеше от автомивка. Не беше валяло от поне няколко месеца. Сега обаче си заваля много хубав дъжд. А времето ще продължи така до края на седмицата. Не мога да опиша колко много ме радва този факт. Облачно време, откъслечни валежи, чистачките на колата работят, дъжда ромоли. Красота. Вярно, мотора ще постои в гаража за около седмица, но пък за това имам кола. Хехе.
Така че, ако някой се чуди. Много съм добре, нещата се движат в правилната посока, живота е хубаво нещо.

Dirty deeds done dirt cheap

Седя си тук, слушам си музика и си мисля за световното положение. То пък една музика - една ще се превръща на електрон, някаква друга щяла да мре, един пък нещо си тиририрамка, абе лудница. Пък и световното положение много не ме интересува. Това разбира се не ми пречи да си мился за него.
Около мен нещата са както винаги преобладаващи - баща ми се възстановява, вече почна работа, аз също съм добре.
Та пак за международното положение. То е малко като сладолед с черешка отгоре - няма значение какъв е сладоледа (естествено шоколадов не става), важна е черешката. То и живота е така. Поне първите 100 години...след това се свиква.

Taking a break

Me, Yuri and Pavel on the way to Malibu

Over Bel Air

I don't even have a license plate yet

Somewhere in the hills above Bel Air

My bike parked in front of the office

Много време не писах. Не че имаше нещо за писане, ама все пак можеше да се отбележа с нещо. Почнах в Т-Моbile. Засега е много добре. Хубав екип сме. Засега и отношенията са добри. В сряда ще направим официялното откриване на магазина. След това се надявам да започнем да въртим оборот. В магазина ще работя с португалец, евреин, руснак и Юри. Всъщност смятам, че нещата започват добре. Магазина изглежда добре. Просто не мога да се оплача засега.
Днес пък най-накрая си купих мотор. Едно жълтичко Suzuki. Много му се радвам. В момента стои паркирано в гаража и се надявам утре или през седмицата да кача малко снимки. Няма да приказвам повече за него. Снимките се надявам да бъдат достатъчно красноречиви.
Иначе за други значителни събития през последните няколко дни не мога да се сетя. Работя и на двете работи за момента. В понеделник почвам и училище и ще стане много интересно.

Възвание за революция в съзнанието
Пътят към промяната минава през отхвърляне на собствената ни безотговорност и страстта към взаимен обществен канибализъм...

Българският народ е най-големият вредител сам за себе си. Не са политиците, икономическите групировки, мутрите и мафията. Най-големият вредител са самите хора, които живеят и работят по начин, който да навреди максимално на обществото. Без да се усещат, че това общество са самите те.
В България докторите ти взимат рушвет, за да те лекуват. Учителите пишат ниски оценки на децата, за да не могат да кандидатстват в други училища, та да ги запазят като бройка и да вземат пари за повече паралелки. Митничарите взимат подкупи, за да пуснат контрабанда. Катаджиите те изнудват, за да не ти измислят нарушение и да ти напишат акт. На пазара те лъжат с манипулиран кантар. Санитарят ти иска по 2 лева на час, за да не остави съвсем без надзор твой близък болен. Медиите лъжат, защото им плащат. Архаични фабрики потапят градовете в отрови. Някой си води кучето да се изходи по нужда под нечий чужд прозорец. Данъчните те притискат за пари. ХЕИ ти измисля мръсни стени, за да те глоби. Пожарната намира непригоден пожарогасител. Келнерът гледа да ти надпише сметката. Сервират ти кучешко месо. Шофьорите минават на червено, защото 30 секунди, които ще спечелят са от жизненоважно за света значение. Олиото в магазините се примесва с вода. Режат ти кабела и те оставят без ток цял ден, заради 5 лева от метала. Продават ти бензин от по-ниско качество вместо по-скъпия. Военните експлоатират войниците като безплатна работна ръка. Съседът си хвърля боклука от балкона. Монтьорите оправят едно на колата, но чупят друго, за да минеш пак...
Има ли нужда от още? И някой да е видял поне едно обвинение към политик или мутра до тук? И най-важното – някой да има да възрази, че нещо не е вярно?
Нека всеки да се разпознае в тази картина, дори и неговата „професия” да не е описана поименно. Просто няма да ни стигне мястото за всички. И всеки да си признае пред себе си къде точно се вписва той в това общество на взаимните „подсечки”. Като го признае пред себе си, няма да си навреди. Но може да помогне със своя дял да настъпи някаква промяна. Защото тази промяна само така може да настъпи. Никой политик и никоя власт не е в състояние да оправи всички тези неща, които ние разваляме. Единственото възможно „оправяне” е в съзнанието на тези, които ги вършат. И доброто на промяната е, че е възможна и без да се излагаш пред друг и без да си признаваш каквото и да било. Трябва само да започнеш да правиш нещата „както трябва”.
Трябва само да преодолееш заблудата, че „това не се отнася до мен”.
Българинът е виртуоз в намирането на грешките у другите. Но много рядко поглежда към себе си. А всъщност неговият малък принос към всеобщата „простотия” е много по-важен от приноса на 10 други. Защото себе си човек може да промени.
Кой живее добре в тази страна? Никой. Дори тези, на които завиждаме, когато няма какво друго да правим.
Митничарите ли? Глупости. И те живеят в блокове, заобиколени от боклук. И техните деца ходят по улиците с ненормалните шофьори. И те ходят на доктор, на който си плащат „под масата”. И техните деца трябва да плащат за частни уроци за да научат това, което не им се преподава в училище. И те ядат кучешко в ресторантите. И те пазаруват от търговци-лъжци. И те четат лъжовните вестници. И те си сипват в колите калпав бензин. И после скъпото ново БМВ как струва да го оправиш... Лелееееее...
Кои са добре? Докторите ли? И те си купуват контрабандна китайска стока дето се разпада на втория ден. И те ходят при монтьори, които ми разбричкват колите. И те плащат данъци и осигуровки „за тоя дето духа”. И после плащат и още един път, та да не ги глобят заради поредното измислено нарушение.
Кои са добре? Политиците ли? Мутрите? Нали и на тях 90% от живота им минава в същата среда, в която живеят всички. И те издишват и с дробовете си пречистват продукта на комините... Те заради 10-те процента във „висшето общество” ли са по-добре? Много са по-добре – няма що...
Никой не е добре в такова общество. Всички заедно се гневим и псуваме простотията на „другия”. Но няма как да сме добре в едно общество, в което никой не си върши работата „както трябва”. Като е така, просто няма някой, който да направи нещо, което да е „както трябва” и така и той, и другите да не страдат. Всеки е перфектен „тарикат на дребно” в собствената си област и за задоволството, че е „прецакал” останалите в нея, самият той си плаща като е „прецакан” навсякъде другаде. И първо губи време да дебне да не го „прецакат”, и после нищо не успява да направи, защото не е професионалист по всичко и другите професионалисти винаги имат предимство. Така както той в собствената си работа.
Кой ни е виновен за всичко това? Царят ли? Иван Костов? Жан Виденов? Тодор Живков? Султанът? Аспарух?
„Хубавото” на цялата помия е едно – положението е лошо, но за сметка на това няма кой да го оправи... Няма оправия. Няма Господ, който да свърши тази работа. Защото за нея никой по-малък от Господ няма сили. Няма ЕС, няма САЩ... Промяната е вътре в съзнанието на всеки. И всяка малка промяна в собствената глава е полезна, дори и когато при другите тя още не е дошла. Пътят е през революция в съзнанието, и колкото повече съзнания осъзнаят това, толкова по-скоро резултатите ще се видят. Въпреки всички политици, мафиоти и мутри. Защото те ще ни останат като разнообразие, когато се освободим от основния си враг – собствената ни безотговорност и страстта ни към взаимен обществен канибализъм...

Добри Божилов
www.komentari.com

Тази статия желае да постави началото на кампания за сериозен размисъл в българското общество. Всеки спечелен гражданин за каузата ще бъде огромен успех. Дори и 90% от хората да не променят поведението си, останалите 10% ще са безкрайна победа. Поне като за начало. Поради тази причина всеки, който може да спомогне за разпространяването и ще бъде приветстван за това. Статията е освободена от авторски права. Тя може да се препечатва, преписва и разпространява по всякакъв възможен начин, без заплащане на каквито и да било хонорари, единствено при позоваване на източника, и при публикуването заедно с нея и на настоящото позволение за свободно по-нататъшно копиране...

Всеки, който е съгласен с тази статия може да изпрати писмо на адрес: komentari@mail.bg. Името му може да бъде добавено след статията.

Made in China

Аз като не разбирам от нещо се старая да си мълча, ама явно други хора го нямат тоя навик. Не само, че приказват, ами даже се опитват и да те надвикат. Не съм големият спец по икономика, ама имам елементарна идея какво е външнотърговско салдо и какво зависи от него. Знам и как влияе политическата система на икономическото развитие на една държава. То си е елементарна логика, всеки може да се сети, ама айде карай. Е как може някой да седне да ми спори за Китай след като няма елементарна представа от икономика и, още по-зле, няма елементарна представа за икономическите показатели на Китай. При тяхното салдо явно много хора не са наясно какво ще се случи с китайският юан ако си откачи курса от долара. Ще трябва да строим заводи тук в Щатите. Това американското правителство го знае много добре. Затова е основателно да се смята, че действията му имат за цел по-скоро да дестабилизират комунистическата система и да либерализират икономиката на Китай.
Научили са си урока американците, не повториха грешките от Източна Европа. Оставиха идеализма настрана и бръкнаха директно в джобовете с парите. Ето така се руши комунизъм.
И все пак Китай едва ли някога ще се превърне в тоя икономически гигант, за който всички говорят. На Китай им липсва западната инфраструктура, манталитет и местоположение. Китай си е един локален гигант в пазар, базиран предимно на голямо търсене с предимно ниска покупателна способност. А и докато продължават да разполагат само с временен преференциален търговски статут с Щатите ще са си все зависими от САЩ. Макар че, в случая американската политика си е недалновидна, щото е някак си нелепо да карат Китай да си подновява статута всяка година. От друга страна пък такъв потенциал трябва да се сържи изкъсо. В същото време България е с постоянен преференциален търговски статут (то кой ли не е?!?!). Абе, много бисери в американската политика, ама все пак резултата е важен, а той е ясен за всички.

Най-накрая се отсрамих със снимчици от Лас Вегас и каньона. Две седмици се каня - пълно безобразие. Гъсеница да бях, по-бързо щеше да стане. Ама, к'во да правиш? Синдромите на младите.
Вчера - старата процедура - океан, хапване, пииване, пропуснахме кафенето. Напълних се с пясък. Обадих се на Силвия и телефона ми умря по средата на изречението. Оказа се, че за около минута съм си говорел сам. Излагация.
Днес - тъпотия. Щях да ходя за мотор, нещата се провалиха за не знам кой пореден път. Навън пак е жега, а тъкмо си мислех, че лятото ще ни пощади тази година.
А иначе съм го ударил на някакъв черен период. Напоследък нищо не става като хората. Все някъде има издънка, все недоглеждане, все забавяне, писна ми. Трябва ми известен период за охлаждане на страстите.

Going down an escalator